НОСАЧИ НА РЕКЛАМА


Те бродят в този град прокажен 
без цел, превърнати на вещ, 
и вече своя вид зловещ 
самички не съзнават даже.

Със поглед тъп и образ впаднал 
прекосват този свят засмян 
и носят на гърба си - гладни - 
меню на някой ресторан.


И как е странно под това 
небе, изядено от пламък, 
да виждаш (случва се това) 
реклама да чете реклама.


Човечество, спри да въздишаш, 
скрий лицемерните сълзи! 
Човек не ни е брат, а зид, 
на който се лепят афиши.


1934 г.